Равноапостолен цар Борис-Михаил,
покръстител на българите
Цар Борис-Михаил е български владетел и държавник, управлявал в българските земи от 852 до 889 година. Историята ни учи, че през 865 година по неговата воля и вътрешно убеждение българите официално приемат християнската вяра. Българската православна църква е причислила покръстителя към своите светци. За светец го е признала и Цариградската църква и това се разбира от посланието на Цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, в което пише: "Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно затуй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита.
Наричаме Свети Цар Борис-Михаил "равноапостолен". С това възхваляваме неговата заслуга към българите като равна на заслугите на светите Христови апостоли. Както те обръщали със своята проповед езическите народи към вярата, така и цар Борис просветил българите.
Той се кръстил в Христовата вяра с цялото си семейство, повлиян от своята сестра, която била покръстена в Цариград. При кръщението си цар Борис приел името на византийския император Михаил. През 865 година се кръстили и болярите и целия народ.
Това не станало лесно. Множество знамения накарали владетеля да предприеме тази стъпка. По земите на българите настанал голям глад. Държавата била сполетяна от военни неуспехи. Славяните и прабългарите изповядали различни езически религии и това им пречело да се почувстват един народ. Царят разбрал със сърцето си , че не може да разчита само на собствената си сила или на щастливия случай. Той поискал народът му да научи истината за Христос, който слязъл по света, за да го благослови и Който е по силен от всичко и е милостив към хората.
След смъртта на светите Кирил и Методий, учениците им били приети в България и помагали на цар Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Владетелят обикнал монашеския подвиг и през 889 година се оттеглил в манастир. Неговото желание да прекара остатъка от живота си в молитвен разговор с Христа Бога и да се посвети на смирен монашески подвиг била подпомогната и от Божията блага воля, заради сполетялата го тежка болест.
На престола останал по-големия му син Владимир. Не след дълго недоволни боляри подтикнали Владимир към преврат, за да се върнат към езическата вяра. Той преследвал християните, обявил се против славянската писменост и сеел съблазни с богопротивния си живот. Цар Борис-Михаил узнал за това, със смирение потърпял известно време и се върнал в столицата Плиска. Потушил метежа. Свалил Владимир от престола и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон, който се подготвял за духовник. Владимир бил ослепен и хвърлен в затвора. Борис се вслушал в Божията повеля "Вземи едничкия си син, когото ти обичаш и го принеси в жертва всесъжение" (Бит.22.2).
При управлението на Симеон, наричан Велики и по времето, когато той царувал, познато като Златен век започнатото от баща му християнизиране на народа намерило продължение. От тогава до днес българското духовенство, народът и държавници с усърдие отстояват започнатото с успех от свети цар Борис Божие дело. През всички години на превратности в нашата история християнството е помагало,за да се запазим като народ и народност и да пребъде българската държава. Там където Божият Дух побеждава цял един народ, този народ не губи,а печели.
Равноапостолният свети цар Борис-Михаил с добрата си грижа и с по Божията промисъл изпълнил земните си задачи: народът бил обединен, обширното отечество било умиротворено, българите били покръстени, устроена била българската църква, а славянската писменост била поставена на здрава основа.
На 2 май отбелязваме успението на св. Цар Борис -Михаил. Прието е, че на този ден точно преди 1 100 години покръстителят, чийто лик сме подредили сред светците е завършил земния си път. Църквата отслужва празнични литургии в негова чест.
Тропар
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия дух:
Утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл.
И заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа.
А сега, застанал пред престола на Всевишния,
Моли Христа Бога да дарува народа ни мъдрост и сила,
А на нас, молещи теб, спасение на душите ни.
*тропар - молитвени стихове и песнопеене в християнската църква в цест на светец или празник. Възникнали са като обработка на библейски химни и други духовни текстове.
